Virtual school museum


Отиване към съдържанието

История на ГПЧЕ

През 1847 година българският книжовник Сава Доброплодни, който получава образованието си в Цариград започва учителствуването си в Шумен. Будният патриот със широко мислене и свободен дух се отдава на каузата да постави на преден план родното пред елинското влияние. През 1848/49 г. успява да превърне елинобългарското училище в класно, а по-късно и в Преславско-Шуменска прогимназия.




Така е поставено началото на нашето училище!


Сава Доброплодни




Васил Друмев

Илия Блъсков

Васил Д. Стоянов




Добри Войников

През 1849 г. след разгрома на унгарската национална революция 6000 емигранти преминават на турска територия. В Шумен са настанени около 1400 войници и офицери, заедно с техния предводител Лайош Кошут. Взаимодействието им с българската общност е плодотворно и за нашето училище. Един от емигрантите Михай Шафран става учител по музика и организира училищен оркестър.

  • От дописка от 10 април 1851г., в „Цариградски вестник” научаваме: „...почудих се като видях и слушах сос ушите си млади и малки шуменски ученици, че свирят по европейски, сос ноти разни органи... Виолино – Китара – Фалуто – Кларнието-Бас и други и да могат да направят разни други, мучни европейски гласове...Кадрил-Полка-Валс-Мазурка-Чардаш и други, които в разстояние на шест месяца изучили, за което и самии нихен учител Михай Шафран ся чуди...”


Сава Доброплодни привлича и учители от емигрантските среди – Иван Манастирски, Милан Рашич, Христо Златевич. Полякът Иван Манастирски преподава история, въвежда предметите – рисуване и гимнастика. Сърбинът Милан Рашич със специално педагогическо образование, въвежда изучаването на латински и немски езици. По негова инициатива се изгражда към училището „Благоизбрано славянобългарско общество” с благородната задача да издава и разпространява български учебници. С активното съдействие на Христо Златевич – преподавател по български език, елинобългарското училище прераства в Българско класно училище.

  • В „Цариградски вестник”, юли 1851г. : „...Наред със землеописание, българска история, математически и физически науки, логика, психология...годишната програма включва изучаване на французки, немски и латински...”
  • Учителят Христо Михайлов в „Цариградски вестник” от 8.02.1851 г. допълва: „Така, който ученик изкара тези сетни науки, може, ако има желание, да иди, на която ще европейска академия, за да се учи – художество, хекимлик/медицина/ и прочие, без да има потреба да са бави на друго училище...”

Лайош Кошут




Михай Шафран




Панайот Волов

Иван Богоров

През 1856 г. след края на Кримската война в града идват френски и английски военни части, военни специалисти, търговци, журналисти и авантюристи от Европа. Съдбата на училището ни е да бъде отворено към различните култури и усвояването на различни езици и заедно с това да е ревностен пазител на родния език и негово утвърждаване.
През същата година Сава Доброплодни поставя началото на българския театър като осъществява представянето на първата драматургична творба - побългарената комедия (по гръцкия писател Хурмузис) „Михал Мишкоед”, а ученикът му
Васил Д. Стоянов взема участие в пиесата.
Васил Д. Стоянов е възпитаник на нашето училище, участва в Първата българска легия в Белград през 1862 г., а четири години по-късно заминава за Браила. През 1869 година основава, заедно с Марин Дринов - Българското книжовно дружество (БКД), поставило основите на Българската Академия на Науките.

Иван Богоров – преподавател в нашето училище, воден от стремежа си да убеди българите да учат български, а не гръцки език, написва „Първична българска граматика”, първата българска граматика, превежда романа „Робинзон Крузо”, специално за нашите ученици, за да ги обучава в „словесност”.
Иван Вазов:„Ние трябва да благодарим, че има един Богоров! Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват - те ще ни разсмиват, но ще ни стряскат ... защото всички сега ... грешим против чистотата на езика ...“
През 1859г. по предложение на Добри Войников е сменена табелата над училището „Шуменска полугимназия” със „Шуменско народно училище”, за да се подчертае посоката на издигане на народността и преграждане пътя на елинизма.
Добри Войников, първия български режисьор и автор на театрални пиеси, завършва престижния френски колеж в Цариград, подкрепян финансово от шуменски благодетели. Връща се в Шумен като учител, а след това става и директор на класното училище. Прави реформи в програмата, създава училищен оркестър /1859г./ и театрална трупа.
Добри Войников смята, че сцената е „общо училище” и успява да завладее учениците си, не само с новите методи на преподаване, но и с творческия си ентусиазъм да гради общност от вдъхновени, творящи хора. Също пише и издава учебни помагала.
В предговора на едно от тях – „Кратка българска история”1861г. Войников пише:
„Ние искаме да знаем що се е случило и случва в бащината ни къща, в града, в областта ни, а защо да не искаме да простреме знанията си и до събития в миналите времена на нашите праотци...на които ние не сме друго, освен едно израстение и продължение на техния род.”

На 1.01. 1859г. /по спомени на
Илия Блъсков/ са прочетени съставените „училищни закони” за длъжностите на ученици, учители, училищни настоятели по отношение на спазването на реда, дисциплината и морала. Училищните закони са представени пред всички граждани, ученици и родители. В края на документа е направено обобщение: „Всички до тук прописани училищни закони...са одобрени от почтените еснафи в Шумен...за да не се случват препятствия в просвещението на благонадеждните шуменски юноши и да се разстроят шуменските училища...”
Така гражданите на Шумен вземат в собствени ръце грижата и възпитанието на своите потомци.
Илия Блъсков събира и публикува народни умотворения, издава повестта „Изгубена Станка“, в чието написване участва активно като редактор Добри Войников. Според спомени на внука на Илия Блъсков, възрожденецът е бил погребан в двора на църквата Свети Три Светители.
Във възрожденската история на училището остават имената на изключително образовани и надарени учители като
Димитраки Константинов по френски език, Тодор Байчев – математика, Иван Богоров, Тодор Джебаров. Последният завършва Роберт колеж и се опитва да въведе модерно „англо-американско” преподаване. Унгарецът Коломан Роже успява да създаде истинска спортна школа в училище – с уредна гимнастика – успоредка, халки, въже, висилка, трамплин, закупени със средствата на училищното настоятелство.
За математикът Тодор Байчев ученици споделят: „Той ни въздейства най-много да обикнем математиката...”. На годишния изпит пред родителите и видни граждани учителят задава за решаване наум следната задача: „Двама мъже, една жена и едно дете, трябвало да дигнат наведнъж 240 оки товар. Пита се по колко оки ще носи всеки от тях, като се има предвид, че двамата мъже носят по равно, жената на половината от мъжа, детето третината от това, което носи жената.”/ Нека всеки помисли за решението/ 240=2х+х/2+х/6
J
Провеждането на годишните изпити е тържество за целия град. Там се раждат и първите театрални диалози, предшественици на същинския български театър. В тях се разискват нравствени проблеми. Като най-важният за гражданите по това време е ревностното посвещаване на мисълта за просветата и просперитета на шуменци.
От есента на 1873г. за директор на класното училище е назначен
Панайот Волов. Самият той възпитаник на шуменското класно училище, продължава образованието си в Белград и Русия с подкрепата на богатия си сродник Маринчо Бенли. По-късно става и председател на Шуменския частен революционен комитет. През 1874 г. участва в събрание на БРЦК в Букурещ.
Янко Сакъзов си спомня: „Ние учениците веднага усетихме, че новите учители Панайот Волов и Петър Попянчев са други „народни хора”. Повечето учители употребяваха пръчката, биеха по ръцете доста жестоко. Новите веднага завладяваха вниманието, послушанието, дори привързаността ни...Панайот Волов ни разказваше извън часовете приключенията от известния роман на Жюл Верн „80 мили под водата”. Той инициираше и ръководеше драматичните представления в читалището“.
Възпитаник на училището и помощник-учител е и
Васил Друмев, авторът на първата българска повест „Нещастна фамилия”, на една от най-добрите драми през Възраждането „Иванко, убиецът на Асеня Първи”, по-късно митрополит на Търновската епархия, председател на министерския съвет и министър на народното просвещение/1879-1880 г./.
Нашето училище, откъдето тръгват първоначалата на възрожденската ни култура и на българската национална култура!
От 1896-97г. е запазен отчет на Шуменското държавно педагогическо трикласно училище, в което се дават сведения за учителите и учениците. То включва ученици от различни етнически общности – българи, турци, евреи, арменци; учителите са двадесет и осем – филолози, естественици, земеделци, историци, богослови, живописци, математици, химици, по пеене и ръчна работа. Те са получили образованието си в България, Австрия, Германия, Франция, Швейцария, Русия, Белгия и Америка. Осемнадесет от тях владеят чужди езици. В отчета има специална глава за ученическите и учителски библиотеки, изброени са налични произведения, между които Г.Вебер, Оскар Йегер, Карл Тома, Карл Маркс, Адам Смит, Г. Чернишевски...
Нашето училище може да се похвали, че е възпитало четирима министър-председатели: Васил Друмев, Стоян Данев, Рачо Петров, Васил Коларов; един президент – Жельо Желев; шестнадесет министри, голям брой научни работници, литературни творци, живописци, музикални творци, между които Боян Пенев, Стилиян Чилингиров, професор Тончо Жечев, Анастас Стоянов, Веселин Стоянов, Чанко Петров, Никола Владов – Шмиргела, Герчо Атанасов...

Иван Богоров – преподавател в нашето училище, воден от стремежа си да убеди българите да учат български, а не гръцки език, написва „Първична българска граматика”, първата българска граматика, превежда романа „Робинзон Крузо”, специално за нашите ученици, за да ги обучава в „словесност”.

  • Иван Вазов:„Ние трябва да благодарим, че има един Богоров! Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват - те ще ни разсмиват, но ще ни стряскат ... защото всички сега ... грешим против чистотата на езика ...“

През 1859г. по предложение на Добри Войников е сменена табелата над училището „Шуменска полугимназия” със „Шуменско народно училище”, за да се подчертае посоката на издигане на народността и преграждане пътя на елинизма.
Добри Войников, първия български режисьор и автор на театрални пиеси, завършва престижния френски колеж в Цариград, подкрепян финансово от шуменски благодетели. Връща се в Шумен като учител, а след това става и директор на класното училище. Прави реформи в програмата, създава училищен оркестър /1859г./ и театрална трупа.




Върнахме се повече от век и половина назад, за да надникнем в моменти от уникалната история на нашето училище и да проумеем как гражданите на Шумен са се погрижили да възпитат цвета на интелигенцията по време на българското Възраждане.

  • Да не забравяме и думите на Софроний Врачански: „Ако знаем на какви нива сме, ще знаем и какво да сеем.”

Хиляди са неспоменатите имена на хора, започнали житейският си път тук. Всеки е оставил в тъканта на времето своите присъствие и дела. Тази общност е жива, пулсираща, вечно обновяваща се. И ние сме там, във времето, и тук в Нашето училище...


Назад към съдържанието | Назад към главното меню