Virtual school museum


Отиване към съдържанието

Стихотворения посветени на гимназията

Класно училище, първото в Шумен,
дом на звънлива българска реч,
жив е умът ти, гласа ти сладкодумен,
светил през турско по-ярко от меч.

Пазиш под стряхата песните родни,
Оня часовник старинен е там.
Добри Войников и Доброплодни,
Блъсков и Кошут поглеждат насам.

Виждам дори Васил Друмев сред тия,
дето от новия чин в резеда
все произнасят не „Р“, а - Русия,
и драсколят с главно „С“ – Свобода.

Първото в Шумен, училище класно
мирски светилник на българска свяст,
помниш ли, бдяло на пост всепричастно
тези, които събираше в клас.

Класно училище, първото в Шумен,
светла гимназия вече си ти –
пътят от тебе е път космодрумен,
път към слънце, върхове и мечти.

В твойте прозорци небето сияе!
Сякаш възкръснали – с топла любов
днес ме посрещат от класната стая
Пискова Вела и Август Попов.

Вгледан над Мадара, дето се шири
равно полето и вятър звъни,
трепне Ивански, с очите си дири
днешните в слънце окъпани дни...

Свидно училище с дъх на секвои,
с пъстри венци с кръжила от чимшир
в твоите стаи растяха герои
с пръсти изцапани от тебешир.

Ясни ресници към чина заболи,
бяха такива деца като нас,
ала намираха, същи соколи,
свойто безсмъртие в страшния час...“



Назад към съдържанието | Назад към главното меню